ОВОШКИ - СЛИВА - сорт Зелена ренклода

Зреене:

Второто десетдневие на август

Зелената ренклода е популярен сорт. Отглежда се почти във всички страни на света, където вирее сливата. Плодовете са едри, сплеснато кълбовидни, жълтеникаво-зелени, с мътна розова руменина. Характеризира се с отлични вкусови качества и приятен аромат. Костилката се отделя или се полуотделя от плодовото месо. Дървото е средно до силнорастящо, с широко кълбовидна корона. Има добра и редовна плодовитост. Сортът е самостерилен. Опшрашва се от Стенлей, Кюстендилска синя слива и Алтанова ренклода.

Приложения:

Плодовете на сливата са богати на захари, киселини, витамини, минерални соли и др., което ги прави подходящи за консумация в прясно състояние. Стопанското значение на сливата се определя обаче от многостранната употреба на плодовете й - за сушене, производство на нектари, сокове, компоти, мармалади, конфитюри и др. Плодовете на този сорт понасят транспортиране. Подходящи са за консумация в прясно състояние и за преработка.

Устойчивост:

Устойчив е на засушаване, средно чувствителен е на червени петна и ръжда, толерантен на шарка по сливата. При чести валежи по време на узряването плодовете се напукват силно.

Цената е за клонка на гол корен.

Биологични особености:

Сливата се отнася към сем. Розоцветни. В млада възраст дърветата имат силен растеж. Встъпват в плододаване след четвъртата-петата година. След това растежът им бързо отслабва. Зелената ренклода е популярен сорт. Отглежда се почти във всички страни на света, където вирее сливата. Плодовете са едри, сплеснато кълбовидни, жълтеникаво-зелени, с мътна розова руменина. Характеризира се с отлични вкусови качества и приятен аромат. Костилката се отделя или се полуотделя от плодовото месо. Дървото е средно до силнорастящо, с широко кълбовидна корона. Има добра и редовна плодовитост. Сортът е самостерилен. Опшрашва се от Стенлей, Кюстендилска синя слива и Алтанова ренклода.

Биологични изисквания:

Сливите са устойчиви на ниски температури по време на дълбокия покой. Те понасят понижение на температурите до минус 28°C. Сливата е сравнително сухоустойчив овощен вид, но реагира много добре на напояването. В районите с недостатъчни валежи поливките по време на наедряването на плодовете се отразяват благоприятно на количеството и качеството на плодовата продукция. Насажденията се развиват и плододават добре на различни типове почви с близка до неутрална реакция, с водопропусклива подпочва. Торенето на младите сливови насаждения през първите 3-4 години след засаждането се извършва предимно с азотни торове в околостъблени кръгове, а по-късно се тори цялата площ. Напояването се прилага предимно на по-късно узряващите и едроплодните сливови сортове.

Характерни болести и неприятели:

Сливата се напада от много болести и неприятели. Особено важни са болестите: червени листни петна, ръжда по сливата и шарка. Напада се още от кривули, кафяво гниене, сачмянка и др. Специфични за сливата са неприятелите: сливова плодова оса, сливов плодов червей, сливова листна въшка. Вреди се нанасят и от плоските щитоносни въшки, листогризещите гъсеници, листоминиращите молци, овощните акари и др.