ОВОШКИ - НАР

Зреене:

15 - 25 септември

Нарът (лат. Punica granatum) е субтропично растение, разпространено в Азия, Африка и Европа. В България също се отглежда от любители. Punica granatum фигурира в много култури като символ на плодородието и изобилието. Тази символика се дължи на наличието на огромен брой семена в един плод. Нарът цъфти през късната пролет, като цъфтежът продължава около 2 месеца, обикновено докъм средата на юни. Плодовете са кръгли с твърда кожеста обвивка, а вътрешността е изпълнена с множество малки плодчета, които се състоят от сочна месеста част с по едно семе. Сокът от нар е розов или червен. Плодовете узряват късно през есента.

Цената е за клонка на гол корен!

Приложения:

Плодовете на нара се ценят високо, заради ползите, които допринасят за здравето ни - подобрява функцията на сърдечно-съдовата и храносмилателната система, намалява нивата на кръвната захар, има противовъзпалително действие, стимулира имунната система и съдържа много антиоксиданти. Плодовете се използват за консумация в прясно състояние и за приготвяне на сокове, сиропи, вина и др. Плодовете на нара не узряват едновременно, затова беритбата става на няколко пъти. Не бива обаче да се бърза, защото колкото по-дълго остават плодовете на дървото, толкова по-вкусен става сокът от плодовете. Те могат да се запазят до 4-5 месеца, ако се съхранят при температура 1-2°С.

Устойчивост:

Дървото е устойчиво на суша и може да се отглежда в сухи райони, умерено издържа на студ при температури до около -10 °C.

Биологични особености:

Нарът принадлежи към сем. Punicaceae (Нарови), произхожда от района на днешен Иран, откъдето е внесен и на Балканския полуостров. Латинското му наименование е Punica granatum. Дървото достига височина до 6-7 м., листата му са срещуположни, лъскави и продълговати. Плодовете са месести, с големината на ябълка, ярко червени на цвят с жълтеникав оттенък на места. Вътрешността му е изпълнена с многобройни семена. Дървото започва да дава плодове през втората или третата година, самоопрашва се или се опрашва от насекоми, главно от пчели. Плодовете узряват през есента, а дървото може да достигне възраст до 200 години.

Биологични изисквания:

Нарът не е взискателен към почвата, но най-добре вирее на дълбоки, плодородни и пропускливи почви. По-взискателен е към климатичните условия, обича топлите, запазени от ветрове места и с южно или югозападно изложение. Нарът се развива добре в сухи райони, не обича прекалената влагата, тъй като в такава почва лесно бива нападана от гъбични заболявания. Понася ниски температури до около -10 °C. Грижите при отглеждане на нара се свеждат до обработка на почвата, торене и напояване и не се различават от грижите при останалите овощни видове. Добре е редовно да се извършват резитби за просветляване на короната, като същевременно се премахват излишните леторасти, повредените и болните клонки. В райони, където има опасност от измръзване дърветата трябва да се обвиват добре с подходящи сухи материали – царевични стъбла, въжета от сено или слама и др.