ОВОШКИ - КРУША - сорт Попска

Зреене:

1 - 10 октомври

Попската круша е по произход от Франция. Разпространена е във всички страни, производителки на круши, а у нас е най-популярният крушов сорт. Плодовете са средно едри до много едри, удължено-крушовидни, сламесто-жълти, със слаб руменец. Плодовото месо е зърнесто, полутопящо се, сочно, слабо сладко, киселичко, без аромат, със задоволително до добро качество. Дървото е силнорастящо, има добър афинитет с дюлева подложка. Най-подходящ за междинник. Короната е широко-пирамидална, средно гъста. Плододава редовно и почти винаги обилно. Плодовете придобиват беритбена зрелост в началото на октомври, а консумативна - през ноември.

Цената е за клонка на гол корен!

Опрашители:

Вилямова Масловка, Пас красан, Клапов Любимец.

Приложения:

Крушата, подобно на ябълката, осигурява в доста продължителен период от време плодове за консумация в прясно състояние, които са с добро съчетание на захари и органични киселини и с лек аромат. Крушовите плодове утоляват добре жаждата.Те действат пикочогенно и усилват изхвърлянето но отпадъчни продукти, образувани при обмяната на веществата в човешкия организъм. Освен в прясно състояние, крушите се използват и под формата на компот, сок, конфитюр, сладко и др. С беритбата на плодовете на този сорт не бива да се закъснява, защото голяма част от тях опадват. Издържат транспорт и манипулация. Съхраняват се много добре в обикновени плодохранилища - до декември-януари, а в хладилници - до февруари-март. Консумират се предимно в прясно състояние.

Устойчивост:

Чувствителността на струпясване е голяма. Страда от силните зимни студове и повратните пролетни мразове. Проявява добра сухоустойчивост.

Биологични особености:

Крушата се отнася към сем. Розоцветни. В световен мащаб крушата е на второ място след ябълката по производство на плодове. Разпространена е в цялата страна. Най-много насаждения има в районите, в които е концентрирано ябълковото производство.

Биологични изисквания:

Крушата е по-взискателна към топлината от ябълката, вишната и сливата. Ето защо по отношение на ниските температури по време на дълбокия покой крушата е по-чувствителна от ябълката. Тя е и влаголюбива култура, независимо че е по-сухоустойчива от ябълката. Отглежда се успешно на същите типове почва като ябълката. Торенето също е подобно на ябълковите насаждения. За предпочитане е капковото напояване.

Характерни болести и неприятели:

Икономически най-важни болести по крушата са струпясване и кафяво гниене. Срещат се и опасни вирусни болести. От неприятелите по-важни са ябълковият плодов червей, крушовата листна бълха и някои листогризещи гъсеници.