ОВОШКИ - КАЙСИЯ сорт Мъркулещи

Зреене:

20 - 30 юли

Мъркулещи е румънски сорт, получен чрез кръстосването на Луизетова и Кайсия Н-305, внесен у нас през 1965 г. - вече основен стандартен сорт, доста разпространен във всички райони на страната. Дървото е умерено растящо, с кълбовидна, умерено гъста корона. В плододаване встъпва четири години след засаждането. Плодовете са едри, овално-удължени, леко сплеснати, с леко грапава повърхност, оранжеви, с руменец. Месото е оранжево-жълто, сочно, сладко-възкисело, ароматично и с много добро качество. Костилката е средно едра, отделя се лесно от месото, а ядката е сладка. Сортът е самоопрашващ се (самофертилен), много родовит и високодобивен.

Цената е за клонка на гол корен!

Приложения:

Кайсиевите плодове са едни от най-търсените в нашата страна. Те имат приятен вкус и богато съдържание на хранителни вещества, поради което се използват както за консумация в прясно състояние, така и за преработка. Препоръчват се като диетична храна при чернодробни и сърдечно-съдови заболявания. Ядките са богати на белтъчини, мазнини и минерални соли и се използват като заместители на бадемовите ядки. Плодовете на този сорт издържат на манипулация и транспорт. Съхраняват се до 8-10 дни. Подходящи са за консумация в прясно състояние и за преработка в компот, конфитюр и нектар.

Устойчивост:

Сортът се отличава с добра устойчивост на късно кафяво гниене и ниски температури.

Биологични особености:

Кайсията се отнася към сем. Розоцветни. В млада възраст те имат буен растеж и добра разклоняема способност - образуват много предивременни клончета. Встъпват в плододаване на третата-четвъртата година. Кайсията е с кратък период на дълбок покой, а принудителният й покой е много неустойчив. В типичните райони за нейното отглеждане цъфтежът е обикновено в края на март-началото на април.

Биологични изисквания:

Кайсията е топлолюбив овощен вид. По време на дълбокия покой обаче през зимата цветните пъпки издържат понижение на температурите до минус 25-28°C. През принудителния покой студоустойчивостта им бързо намалява. Кайсията е и сухоустойчива, но реагира добре на напояването - увеличава се добивът и се подобрява качеството на плодовете. Отглежда се на различни типове почви, стига те да не са тежки и преовлажнени. Развива се добре и на почви с по-голямо съдържание на активни карбонати. Торенето на кайсиевите насаждения се извършва с органични и минерални торове, както на сливовите. При липса на оборски тор, периодично се засяват култури за зелено торене. Кайсиевите насаждения в нашата страна се отглеждат предимно при неполивни условия. При възможности за напояване се препоръчват 4-5 поливки: преди цъфтежа, 10-15 дни след цъфтежа, 3-4 седмици преди беритбата на плодовете и през юли-август.

Характерни болести и неприятели:

От болестите при кайсията важни са бактериалната сачмянка, ранното кафяво гниене и някои вирусни болести. Кайсията няма специфични неприятели - напада се от прасковения молец, източния плодов червей и др.